Съсухрените,призрачни клонки на мъртвия дъб са обвити около дървена порта,както змия се обвива около плячката си за да я убие...сигурно сега си мислиш:"Какво общо има това?!Това е просто врата...".Да,наистина-това е просто врата.Но може би същата тази врата,задушаваща се под зловещата прегръдка на мъртвите клони иска да бъде отворена.Макар и да е тежка,макар и да скърца така,сякаш изтръгва мъртвешки стон,макар и от другата й страна да я е обвила парцалива паяжина,тя иска да бъде отворена,за д ане бъде забравена-това е нейната смърт.Не се страхувай да я отвориш.Ще почустваш облекчение.Ще видиш,че нейният стон ще спре.И спомените ще се върнат.Няма да бъдат забравени,както тази врата.Те играят голяма роля в живота ти-не ги пренебрегвай,дори повечето от тях да са болезнени.Гледай в бъдещето...но си спомняй...
1 comment:
Червеното Омайниче ме отклони от пътеката. Колко ли са хората, които няма да се изкушат да откъснат прекрасното горско цвете?!
Притихналият дънер мълчаливо ме прикани на кратка почивка. С риск да наруша екологичното равновесие си задигам шишарка.
Магарешкият бодил гостоприемно се оставя на пчелите. В края на деня дивите пчели са натежали от мед.
Post a Comment