тишината...понякога тя е най-добрият отговор...и има много обвивки...всяка една нейна обвивка зависи от въображението на човека. Понякога тя може да е отегчителна и да измъчва...подлудяваща...и дори да седиш втренчен и депресиран заради нея,дори да ти се иска да не чуваш нейният зловещ тътнеж,биещ като барабан в ушите ти..тътнеж,от който няма как да се измъкнеж или да спреш,ти не можеш да избягаш от нея...точно за това тя е най-добрият отговор.Понякога може да е успокояваща,достигаща със своите незрими нишки и най-деликатната част на душата и сърцето ти..на чувствата ти...понякога тя носи топлина..топлина,от която ставаш зависим...
Да,зависи от човека-за мен тишината е приятел...макар и понякога този приятел да се превръща в лицемер...да ме предава...
Но не бива да бягаме от тишината,защото както вече казах-тя е най-добрият отговор...
