Човешко е да плачеш...сълзите са израз на чувствата...макар и в повечето случаи да си съсипан,когато ги проронваш.Същевременно с това...те са прекрасни..със своята прозрачност и нежност...със искренната си невинност и чистота...Дори да са горещи като разстапящ се восък...дори понякога да парят така,че да не можеш да ги задържиш в очите си...те са прекрасни.Като свежия дъжд..понякога носещ тъга..но толкова истински.Той потъва във калните локви и изчезва точно както сълзите засъхват бавно и си отиват.Но не умират-знаеш,че си ги проронил,знаеш,че са все още живи..оставили след себе си солена следа.Точно както и дъжда-той не умира..той оставя влажната си тъга в образа на прегръдка от цветната дъга...или понякога дори само въздуха.Сивотата винаги може да бъде обгърната от цвят..стига да вярваш в човешкото в себе си..
...Посвещавам на Мира
1 comment:
Изкушавам се да потуша твоята романтичност с няколко по научно сухарски определения за целта на сълзите, но не... За момент ще забравя, че съм леденоразумен реалист и ще се потопя в безсмислено меланхолично мечтание...
ПП: Защо винаги ме свързвате с такива тъжни неща? Толкова ли съм мрачна?
Post a Comment