Monday, July 2, 2007

"Хайку"-...кратка...мисъл..или може би..изповед?















Червена роза-листа,напоени с любовта и алено-червената кръв,оставаща след нея.

.................................................................***..............................................................................

Бяла роза-олицетворение на снежно-бялата невинност на детството,пожълтяваща и съсухряща се все повече и повече...

..................................................................***.............................................................................

Очите ти-по-сини и по-дълбоки от морското дъно..малко плашещи.Празно ли е дъното им,или е пълно с тайни..?

...................................................................***............................................................................

Клавиши,струни и чукчета...само това ли имаш?Как пееш така вълшебно изпод тези повърхностни предметчета?Само ти знаеш това...

...................................................................***.............................................................................
Миг на самота,тишина,тъга...лъч топла светлина-детското ти гласче,сестричке.
...................................................................***.............................................................................
Животът е обидно кратък-покривай го с цветя,колкото и да ги тъпче съдбата.
...................................................................***.............................................................................
Бяло-невинността.Лилаво-тъгата.Жълто-измамата.Розово-щастието.Синьо-самотата.Зелено-живота.Червено-женствеността.Черно-болката.Оранжево-омразата.
Какъв цвят ще си ти-избираш сам..
...................................................................***...............................................................................
Колко малко ти е нужно,за да обичаш..колко малко ти е нужно,за да вярваш...колко много ти трябва,за да забравиш....
..................................................................***................................................................................
Трепет,сълзи,тъга,разочарование и един миг щастие-благодаря ти,че събуди жената в мен...
................................................................***.................................................................................





Седя на каменистия хълм,превиващ се под обвивката на обраслата трева,слушам със затворени очи плисъкът на вълните и разбирам колко съм щастлива...колко е хубаво,когато съм далеч от теб...





.................................................................***................................................................................





Лудостта ме гледа с изкривена,присмехулна гримаса от позеленялото огледало...





.................................................................***................................................................................





Полу-разстопената свещ,горяла в остарелия свещник беше толкова красива...пламъкът й угасва...щом си отиде ще остави политащ нагоре дим,носещ само отлетели спомени...ще ми позволиш ли да я запаля пак?





................................................................***................................................................................