"Формата на сърцето ми..."

Тази вечер бях на концерт...слушах Щраус в ужасно изпълнение - чувствах се не на мястото си.
Днес денят беше много мрачен...небето беше като мътна вода..мътна и мъртва.От спирката,на която седях се виждаше перфектно пракрасната свежа арка,образувала се между два облака.Усмихнах се..днес го правя цял ден.Куполът на църквата е потъмнял..златния кръст също.Чудя се кога ли някой ще го лъсне...той трябва да грее.
Пред мен имаше кална локва..в нея виждах отражението си...но не и формата на сърцето ми.Когато погледнах тази локвичка,потънала в мизерия и мръсотия между изпочупените и нащърбени плочки на улицата,сърцето рязко ме заболя.Имах чувството,че нещо съм изпуснала.Че отново се превръщам в едно нелепо,глупаво и безгрижно хлапе.Очите ми се пълнят със парещи сълзи - но защо?Каква е причината?Живота си тече,а аз съм щастлива...искам винаги да е така...Господи,моля те,нека е така...
А формата на сърцето ми?Още не съм я разгадала...защото тя се променя с всяка секунда...

"Да,ние всъщност се познаваме..."

Обичам да гледам дърветата,когато свиря...колкото и нереално да изглеждат през запрашеното от въздишки стъкло...

Вървя по влажния асвалт,а дъжда бие по прогизналия ми чадър толкова безжалостно...Но аз съм усмихната,сърцето бие в мен - ври,кипи..защото знам,че скоро ще те видя.

Вървя,срещам лица - толкова сиви,толкова изтощени,толкова лишени от душа...но аз съм усмихната,защото знам,че скоро ще видя прекрасната ти усмивка.

Вървя...а дъжда не спира да пръхти,да удря,да скимти.Но аз съм усмихната...защото скоро ти ще накараш дъждът в мен да замълчи.

Колко изкуствено изглежда това огледало...то отразява само моята боязлива надежда,че ти ме помниш.

Но не..ти не си ме спомни.Поне не в мига,в който толкова силно го желаех..защото аз те помнех..през цялото това време.

Когато ти отправи своя чист,сърдечен и дълбок поглед към мен,когато докосна ръката ми,аз разбрах...разбрах,че зад моята трепереща усмивка се крие усмивката на едно невинно дете.Ти го разкри.

Запомни ме сега...само тази молба крещи в мен.Дори това дете да не е влюбено в твоята слънчева усмивка..то иска да знае,че твоите очи вече го познават.

Вървя и вървя..проясни се слънцето,също както твоята усмивка...

И аз пак се усмихвам...защото знам....

За XXXX