Sunday, January 3, 2010

Абсурд

Да,може би това е думата,с която мога да опиша потокът от игри,интриги и безкрайния кръг от лъжи,който се оплиташе около мен..един абсурд.
Бях дете съвсем до скоро - попаднах на снимки от бебешките ми години...очите ми са толкова различни вече. Наблюдавах промяната им с всеки изминал ден в огледалото...Боже,как обичам детските очи. Защо ли си въобразявам че всички хора на този свят са също толкова чисти,неопетнени,сърдечни и истински,колкото са детските очи...а още по-голям става абсурда,когато знаеш че не са,че не можеш да им вярваш и го правиш умишлено. Има една приказка - Не е глупак този,който прави грешки. Глупак е ако ги повтаря. Ами не е съвсем така. Зависи от човека. Тук не става дума за осъзнаване или неосъзнаване - тук става дума за наивност и прекалена сърдечност и доброта. Има хора,които колкото и да се парят не спират да вярват в любовта,истинското приятелство и чистотата на човешките думи и дела. В ИСТИНАТА. Ех,какви глупаци сме - каква е истината? Какво е истината? Някой може ли изобщо да ми дефинира тази дума? Не... защото всеки има СВОЯ истина,в която да вярва. Моята истина не е чуждата... Така ли е? Кажете сега,величия, силни и авторитетни личности, лицемери,манипулатори и интриганти, кажете глупави ли сме ние наивниците,които ви вярваме и си въобразяваме че сте като нас? Тъпчете ли ни по главата нас,тъпите добродушковци,изтривалките за вашите крака? Е,да,предполагам във вашите очи сме точно такива - изтривалки. Удобни,тихи,безопасни изтривалки за двуличните ви гъзове.
Но,връщайки се към темата за глупостта - ние не сме глупаци. Не сме и светци. Единствения ни или по-скоро главен проблем е,че виждаме само чистотата и в най-голямата пумия и гнусотия. А най-често виждаме мръсотията,но си затваряме очите и се самозалъгваме за нейното несъществуване. Обаче има един много важен урок,който никой не може да ни научи,освен самите нас - това,което човек си го направи,никой друг не може да му го направи. Ние сами си затваряме очите,ние сами подаваме пръст и позволяваме да ни бъде отхапана ръката,ние сами привличаме като магнити гадините към себе си с простичкото желание просто да помогнем ма когото можем (преди нас естествено..) ,ние сами мнгоо често съвсем осъзнато влизаме в ролите на жертви. И от нас зависи да се борим с тази своя черта,която ще ни пречи и тормози цял живот. От нас зависи да я овладеем и да кажем СПРИ. Ти СИ нещо,ти имаш ЦЕНА, никой няма право да ти я плюе,ако ТИ не му позволиш да го направи.
Да..както казах вече..всичко е един АБСУРД..с който трябва да свикнем и да се борим. Особено в музикантската месомелачка,където милост НЯМА и истинско приятелство без едно на ум НЯМА.... с някои изключения понякога.
Е..това е . Бъдете здрави и щастливи. Само това пожелавам. 90 процента зависи от вас..другото идва от небето.

P.S. За всички,пострадали от двуличници,обидени или наранени,имащи нужда от няколко хубави думи,които да им върнат вярата в самите тях и в тяхната стойност, прилагам няколко мисли на известни и не толкова известни личности,от които се зареждам при всяко прочитане.

"Вие сте по-силни от колкото осъзнавате.За вас е безопасно да сте силни." - Дорийн Бърчю
"Да получиш значи да поискаш.Молитвата,изпълнена с вяра,може да промени бъдещето ви. Вие можете да промените това,което се случва още на следващата минута." - Брус Уилкинсън
"Каквото и да правят,чувстват,мислят или казват хората,не го приемайте лично. Съгласно своята система от ценности и вярвания,те имат свои собствени мнения и възгледи. Така че онова,което мислят по ваш адрес,не се отнася за вас,а за самите тях." дон Мигел Руис
"Не бива да позволявате казаното от другите да ви разтройва.Макар другите да изричат думите,единствено вие избирате как да се отнесете към тях." Кийт Д.Харел
"За да постигнете успех в начинанията и кариерата,която сте избрали,трябва да се освободите от всяка карма,която твърди "Не мога да го направя". Вие можете!" Дийпак Чопра

1 comment:

₪ρOρρY₪ said...

Твърде много горчилка, твърде много нападки... А къде е чистотата в детските очи? Ах, мила, нима не разбираш, че не я убиват всички лъжи, които преглъщаш, а този гняв? Чистотата, ако наистина е абсолютна, съществува сама за себе си и не може да бъде опетнена. Не всички ще са като теб, но не им се сърди, не ги кори, ако искаш да запазиш този детски блясък, то трябва да имаш силата да ги пребориш с любов и да кажеш "Прости им - те не знаят какво правят", защото именно любовта е онова, което губим през годините...