Tuesday, January 6, 2009

Уилям Шекспир - Сонети 148,57,132....


дали очите Любовта смени ми,
та виждат всичко с облик променен,
или съм луд да смятам,че са мними
картините им,пращани към мен?
Красива ако си,защо тогава
в обратното светът ще се кълне?
Ако не си,това ще означава,
че той правдив е,а очите не...
И тъй ще е:разплакани,неспали,
те виждат всичко тук по начин нов;
на сълзите със течните воали
замрежва ги лукавата Любов,
за да не видим с ясен поглед ние
какви измами Нейна Милост крие...
**********************
Очите ти обичам. И узнали,
че твоето сърце ми дава гръб,
те гледат ме под траурни воали,
съчувствайки на черната ми скръб.
Ах,слънцето не толкова отива
на изтока във дрезгав утрин час,
луната пълна по не е красива
на запада сред черния атлаз
от тези две очи,скръбта си мека
разливащи по смуглото лице!
О,тази им тъй дивна милост нека
ти облече и твърдото сърце,
та моето в ответ да му признае,
че черното най-висша красота е!
******************************
Аз роб съм твой и нямам грижи други,
освен по всяко време на деня
слуга да съм на твоите услуги,
без личното си време да ценя.
Дори не ми е,вярвай ми,горчиво,
"довиждане" когато ми речеш,
стрелките не кълна нетърпеливо
-щом няма те- за техния бавеж,
не се запитвам де си и с кого си,
и нивга не избухвам в гняв нелеп,
а само облажвам,без въпроси,
щастливците,които са със теб.
Владей ме! Любовта ми е такава,
че злото и през ум не ми минава.

1 comment:

₪ρOρρY₪ said...

Жалко, че думата "Любов" е толкова красива, толкова пълна със смисъл, но толкова силна и така безразсъдно я пилеем. Не зная дали Шекспир е изживял думите си, или са плод на съединение на разум и фантазия или по-скоро мечта, а и не знам дали Шекспир изобщо е съществувал. Ще прощаваш скептично-замечтаното ми настроение (обичам безсмислените контрасти- запълват времето):)))