Боже..колко отдавна не съм писала в блога си...даже не мога да повярвам.
Да,често го отварям,гледам го..и после затварям..или,защото не ми идва нищо отвътре..или,защото съм празна.Дните си вървят,живота си лети..час след час,минута след минута..секунда след секунда.А аз нямам какво да напиша.Защото сега имам празно сърчице..или пък не? Не,пълно е със спомени..и си почива.Но какви спомени...
Спомени за този,за когото писах на английски някъде тук(държа да подчертая,че тогава явно английския ми не е бил много добър):)) Да,с грешки..но от..сърце.
Скъпо мое блогче,това извинение е към теб и към няколко човека,които когато и да отварят блога ми не виждат нищо ново,написано в него.Надявам се скоро да напиша нещо ново...но то да не е поредното извинение хаха:)
2 comments:
Съжалена си... ъ извинена си ;) Ама бива ли такова нещо... как може така да не пишеш! Аз така от време на време, през месец два драсвам някой ред дълбокомъдрени простотии...
Бих искала да ти напиша най-красивите работи, но съм сигурна че ти си ги усещаш!
Бих искала и да ти се извиня в ""Извинение"", защото може би навлизам в територии, които не са предназначени за мен!
И още нешо - има едно стихотворение: "Песента на акина" - не знам дали го знаеш - винаги съм готова да ти го "споделя"!
Post a Comment