"Тя и мечтите"

Да,приказната червена роза също има бодли...остри,болезнени,безмилостни бодли.Попаднеш ли в клопката на дълбочината на алените листа,от които сякаш блика неуморно кръв,усетиш ли упояващия им аромат...впускаш се в този измислен свят без да мислиш.Сякаш червените листа те обвиват,погълват те и всичко около теб става...кърваво червено.Да,ти плуваш в този необятен,червен океан и вълните му галят страните ти...но неминуемо стигаш до бодлите...те разкъсват тези вълни,разкъсват спокойствието на този необятен,червен цвят.Болката се изостря все повече и повече,бодлите измъчват всяка гънка по теб...червения цвят крещи и кърви...Вскичко плува в някакво грозно,безмислено и мъчително сплотяване между мечтите в алено червено и болката без цвят...болката от реалността.Но червените мечти все още мъждукат...някъде там...забравени и погребани дълбоко в пещерата на срама...