Хладните капки дъжд отново изсъхнаха...с тях си отиде Зимата.Когато пак дойде лятото,слънцето пак ще изгрее..заедно с милиони посивяли до сега усмивки..заедно с много въздишки,с много спомени...прекалено много...
Когато пак дойде лятото ти пак ще дойдеш-точно както миналото.Но дали ще е същото..?Дали? Дали отново сърцето ми ще бие заедно с невидимия часовник на мечтите..дали отново ще грее лицето ми,когато те види..дали ти не си по-различен..?Дали..?Или лятото..ще носи много,прекалено много тъжни въздишки,както когато ти си замина,заедно с него...
Когато пак дойде лятото,дали пак ще потъвам в солените прегрътки на морето..дали пак ще дойде Любовта?Дали нежната роса пак ще гали цветята?Може би..може би...
Ето,пак дойде лятото..какво ли ще дойде с него?
1 comment:
Винаги сум казвала, че моят живот е удивително объркан... За мен лятото е зима, пълна със студ, а зимата- най-топлият сезон. Ето, моето лято започва с точка черно мастило, забита в сърцето ми... точка на една мечта... Може би след това ще дойде изречението. Дали ще успея да го прочета наобратно това лятно-ледено изречение, или ще измръзна в надоумение какво иска от мен този чужд свят...
Post a Comment