Блестиш,блестиш така,както блестяха солените ми,восъчни сълзи.Напомняш ми на някого,караш ме да треперя....Но защо..?Ти си просто едно блестящо вещество...с ледена красота...всяка песечинка,втърдила се в теб блести по дяволски начин...дяволски,защото омайва.Омайва,докато не погледна в теб и не видя отражението си.Образ,отразяващ се няколко пъти във всеки твой ъгъл.Но кой е този образ?Образ на същество,с восъчни очи,което си въобразява,че знае всичко за живота...нима това...съм аз?
2 comments:
Нима това си ти?...
От вятъра клоните на боровете се покланят. Сигурно им действа гравитацията. С гравитацията някои обясняват слабостта си. Понякога гравитацията е много силна!
Post a Comment