"Heart shaped glasses ..."

She always wanted to have glasses with a frame like this... she loved this shape. But what does it really mean? That was the wirdest day in her life...she felt a strange boll in her stomach ...it was melting like a wax in her body. But she was cold. Because she was alone. She opened the photo album and looked at the photos. Photos,which maybe doesn't mean anything for anybody...except for her. These photos were special. They were talking to her in every moment of her life. They ment so much for her... there was one of them which was separated in two. It used to be her favourite one. She remembered that night...the forest,beautiful flames of the fire with hot soot all over them. Her eyes became bloody and sad. She dropped the photo and took of her heart shaped ribbon.It was a gift from...him. She convulsed and started sobing. There was nobody to soothe her,to hold her. She felt so alone. But she subsided...her decision for years was to be independent,to be separate. She was so tired of cheats. Everything she needed was to be happy. Suddenly she felt it- the happiness,her liberty. She stood up and went to the kitchen bargingly. Then the bell rang. She didn't want to answer it, but she felt at this very moment the same boll in her stomach. She knew that she must answer. She opened the door...there wasn't anybody. Only a little box with an old sheet on it. She picked up the sheet and read : "Happy birthday,my little girl with blue eyes..." . It was written with ugly little letters...but at these moment they were the most beautiful thing she'd ever seen in her life. She opened the box...there was her dream. The heart shaped glasses ... but now she understood that her dream wasn't to possess glasses like these ... her dream was that little letter . The happiness . Because that letter brought her so much happiness ... her eyes became clear. Clear,blue and tender . Just like the eyes she had when she was a child ...

Don't be a gardener of your Love...

"Тя и мечтите"

Да,приказната червена роза също има бодли...остри,болезнени,безмилостни бодли.Попаднеш ли в клопката на дълбочината на алените листа,от които сякаш блика неуморно кръв,усетиш ли упояващия им аромат...впускаш се в този измислен свят без да мислиш.Сякаш червените листа те обвиват,погълват те и всичко около теб става...кърваво червено.Да,ти плуваш в този необятен,червен океан и вълните му галят страните ти...но неминуемо стигаш до бодлите...те разкъсват тези вълни,разкъсват спокойствието на този необятен,червен цвят.Болката се изостря все повече и повече,бодлите измъчват всяка гънка по теб...червения цвят крещи и кърви...Вскичко плува в някакво грозно,безмислено и мъчително сплотяване между мечтите в алено червено и болката без цвят...болката от реалността.Но червените мечти все още мъждукат...някъде там...забравени и погребани дълбоко в пещерата на срама...

"Когато пак дойде лятото..."

Хладните капки дъжд отново изсъхнаха...с тях си отиде Зимата.
Когато пак дойде лятото,слънцето пак ще изгрее..заедно с милиони посивяли до сега усмивки..заедно с много въздишки,с много спомени...прекалено много...
Когато пак дойде лятото ти пак ще дойдеш-точно както миналото.Но дали ще е същото..?Дали? Дали отново сърцето ми ще бие заедно с невидимия часовник на мечтите..дали отново ще грее лицето ми,когато те види..дали ти не си по-различен..?Дали..?Или лятото..ще носи много,прекалено много тъжни въздишки,както когато ти си замина,заедно с него...
Когато пак дойде лятото,дали пак ще потъвам в солените прегрътки на морето..дали пак ще дойде Любовта?Дали нежната роса пак ще гали цветята?Може би..може би...
Ето,пак дойде лятото..какво ли ще дойде с него?

"Формата на сърцето ми..."

Тази вечер бях на концерт...слушах Щраус в ужасно изпълнение - чувствах се не на мястото си.
Днес денят беше много мрачен...небето беше като мътна вода..мътна и мъртва.От спирката,на която седях се виждаше перфектно пракрасната свежа арка,образувала се между два облака.Усмихнах се..днес го правя цял ден.Куполът на църквата е потъмнял..златния кръст също.Чудя се кога ли някой ще го лъсне...той трябва да грее.
Пред мен имаше кална локва..в нея виждах отражението си...но не и формата на сърцето ми.Когато погледнах тази локвичка,потънала в мизерия и мръсотия между изпочупените и нащърбени плочки на улицата,сърцето рязко ме заболя.Имах чувството,че нещо съм изпуснала.Че отново се превръщам в едно нелепо,глупаво и безгрижно хлапе.Очите ми се пълнят със парещи сълзи - но защо?Каква е причината?Живота си тече,а аз съм щастлива...искам винаги да е така...Господи,моля те,нека е така...
А формата на сърцето ми?Още не съм я разгадала...защото тя се променя с всяка секунда...

"Да,ние всъщност се познаваме..."

Обичам да гледам дърветата,когато свиря...колкото и нереално да изглеждат през запрашеното от въздишки стъкло...

Вървя по влажния асвалт,а дъжда бие по прогизналия ми чадър толкова безжалостно...Но аз съм усмихната,сърцето бие в мен - ври,кипи..защото знам,че скоро ще те видя.

Вървя,срещам лица - толкова сиви,толкова изтощени,толкова лишени от душа...но аз съм усмихната,защото знам,че скоро ще видя прекрасната ти усмивка.

Вървя...а дъжда не спира да пръхти,да удря,да скимти.Но аз съм усмихната...защото скоро ти ще накараш дъждът в мен да замълчи.

Колко изкуствено изглежда това огледало...то отразява само моята боязлива надежда,че ти ме помниш.

Но не..ти не си ме спомни.Поне не в мига,в който толкова силно го желаех..защото аз те помнех..през цялото това време.

Когато ти отправи своя чист,сърдечен и дълбок поглед към мен,когато докосна ръката ми,аз разбрах...разбрах,че зад моята трепереща усмивка се крие усмивката на едно невинно дете.Ти го разкри.

Запомни ме сега...само тази молба крещи в мен.Дори това дете да не е влюбено в твоята слънчева усмивка..то иска да знае,че твоите очи вече го познават.

Вървя и вървя..проясни се слънцето,също както твоята усмивка...

И аз пак се усмихвам...защото знам....

За XXXX

"Bleeding Love"

What a pity.They thought there is no true love.Maybe they were right...and maybe they weren't. They felt in love.It's like a star dust...when you're looking for it...it doesn't fall.It falls when you don't expect it...just then.A star dust made of waves...waves of a heaven stormy ocean.

What a pity.He left her alone.She was with a broken heart.Why?Because when he had looked at her eyes he had seen only his little selfish image...The star dust was melted into a little golden puddle.Now it's red..like a blood.A blood from her heart...

What a pity and miserable.She felt in love again...and he is cryin'.He was changed...but too late.Now he's lookin' at the mirror...and he doesn't see anything.He's nothing.

And the rain is pouring down...leafs are green,the sky is clear and beautiful...the golden puddle is like a mirror.Just look at this mirror.It's easier than you think.

" Извинение "

Боже..колко отдавна не съм писала в блога си...даже не мога да повярвам.

Да,често го отварям,гледам го..и после затварям..или,защото не ми идва нищо отвътре..или,защото съм празна.Дните си вървят,живота си лети..час след час,минута след минута..секунда след секунда.А аз нямам какво да напиша.Защото сега имам празно сърчице..или пък не? Не,пълно е със спомени..и си почива.Но какви спомени...

Спомени за този,за когото писах на английски някъде тук(държа да подчертая,че тогава явно английския ми не е бил много добър):)) Да,с грешки..но от..сърце.

Скъпо мое блогче,това извинение е към теб и към няколко човека,които когато и да отварят блога ми не виждат нищо ново,написано в него.Надявам се скоро да напиша нещо ново...но то да не е поредното извинение хаха:)