До съвсем скоро осъзнах , че едно от най-болезнените неща е да обичаш някого, да му вярваш дълбоко, да го уважаваш и цениш такъв какъвто е.. и един слънчев ден,най-най-неочаквано.. да разбереш,че те е манипулирал и играл с добронамереността ти, че те е предал по най-долнопробния и унизителен начин..да не можеш да повярваш,че това е същия човек,с който сте били едно цяло. В началото е безразлично,не живееш в реалността,все още не можеш да осъзнаеш какво е станало,защо и как. После идва болката.. осъзнатата отвратителна реалност на станалото. Мразиш този човек (обожаваш го) , изпитваш и усещаш неговата липса всяка секунда, минаваш покрай места,през които сте вървели заедно.. а сега вървиш сам и си спомняш..понякога с досада и въображаемо безразличие,понякога с много мъка и тъга. И идва ден,когато ти си спомняш вече само лошите моменти,изпитваш погнуса и искрено безразличие към този човек.. погнуса с всяка частица от тялото си...после и погнусата си отива..остава само безразличието,което не се лекува.. Спомням си за една словесна пирамида на Хорхе Букай,която гласи:
Срещам те.. Слушам те.. Говоря ти.. Прегръщам те.. Целувам те... Притежавам те.. Притискам те... Обсебвам те.. Поглъщам те... Задувашам те... ОБИЧАМ ТЕ.... ?
Мисля,че въпросът на върха на пирамидата идва на съвсем точно място. А може би всичко е доста по-просто,от колкото си мислим.
От тук следва,че любовта е съвършено безмислена и отвратителна. Но дали? Не,не мисля.
Това зависи само от теб. Зависи на какво място ще се поставиш,как действаш,как умееш да се владееш,дали ще клекнеш и ще позволиш да те стъпчат...да,трудно е да си с високо вдигната глава,когато обичаш. Но има ли нещо лесно на този свят? Де да можеше да има. Но няма.
Аз осъзнах,че да си влюбен е прекрасно..има мъж в живота ми,който означава всичко за мен. За когото знам,че никога няма да ме предаде.. той е въплътен в пръстите ми,в сърцето ми,във всяка частичка от мен .. тази невидима нижка между нас е съвършена, здрава, чиста .. и аз никога няма да позволя тя да се скъса.. никога. Защото аз съм безумно влюбена,вечно..никога няма да спра да го обичам.
Сигурно сега читателят си мисли "ех..тези хора на изкуството..особено музикантите. Вечните романтици,живеещи в един нереален,безумен свят на мечти.. тя до сега приказваше колко е невъзможна и ужасна любовта,а сега горкото,заблудено момиче отново е влюбено..интересно кога ли ще приключи и това и какво ли ще напише после..глупачка".
О не,съвършено не..не говоря за човешко същество. Говоря за една дървена кутия,куха,с нищо повече от няколко чукчета,струни,клавиши...нищо повече. Нищо? За мене е всичко. Тези струни са вените до сърцето на тази кутия..чукчетата задвижват кръвта,клавишите вливат енергия... душата му се лее чрез ангелски глас. Да,говоря за пианото.
КАК МОГА ДА ПРОМЕНЯ СВЕТА ЧРЕЗ МУЗИКА?
Колко велики музиканти, колко чувствителни и наивни мечтатели, колко идеалисти са си задавали този въпрос? Дали е възможна промяната на света чрез пречистващата сила на музикалното изкуство, дали музиката действително притежава подобна мощ – да влияе върху хода на историята, да гради възвишени и благородни личности, които да поведат човечеството към по-добро, по-съвършено бъдеще? Искам и трябва да вярвам, че това не е просто неосъществима мечта. Искам да вярвам, защото се посвещавам на тази висша проява на изкуството и вярвам, че да сътворяваш и да пресъздаваш музика е призвание, не просто занаят.
Подобна вяра със сигурност е необходима във всички области на изкуството, което с цялата си разностранност е изява на човешката душевност, фантазия и чувственост. Но музиката поради своята природа – мимолетното протичане във времето, използването на нематериалната същност на звуците като че ли най-много разчита на индивидуалното въображение на човека, на неговата душевна непосредственост и отзивчивост. А колкото по-сложна е една личност, колкото е по-чувствителна и по-отворена към заобикалящия свят, толкова повече фантазия и съпричастност би могла да притежава. Образите, преживяванията, настроенията, които носи музиката, не са материални, те не могат да бъдат докоснати, още по малко оценени...Всеки сам може да вземе това, което разбира, от което се нуждае, към което изпитва копнеж. А самият музикант – композитор или изпълнител, изпитва непреодолимата необходимост да сподели с някого, а ако е възможно – и с повече съпричастни хора това, което го вълнува, което го радва, за което страда...Защото изкуството е и щедрост, и готовност да разбереш и да съпреживееш.
Колко велики музиканти, колко чувствителни и наивни мечтатели, колко идеалисти са си задавали този въпрос? Дали е възможна промяната на света чрез пречистващата сила на музикалното изкуство, дали музиката действително притежава подобна мощ – да влияе върху хода на историята, да гради възвишени и благородни личности, които да поведат човечеството към по-добро, по-съвършено бъдеще? Искам и трябва да вярвам, че това не е просто неосъществима мечта. Искам да вярвам, защото се посвещавам на тази висша проява на изкуството и вярвам, че да сътворяваш и да пресъздаваш музика е призвание, не просто занаят.
Подобна вяра със сигурност е необходима във всички области на изкуството, което с цялата си разностранност е изява на човешката душевност, фантазия и чувственост. Но музиката поради своята природа – мимолетното протичане във времето, използването на нематериалната същност на звуците като че ли най-много разчита на индивидуалното въображение на човека, на неговата душевна непосредственост и отзивчивост. А колкото по-сложна е една личност, колкото е по-чувствителна и по-отворена към заобикалящия свят, толкова повече фантазия и съпричастност би могла да притежава. Образите, преживяванията, настроенията, които носи музиката, не са материални, те не могат да бъдат докоснати, още по малко оценени...Всеки сам може да вземе това, което разбира, от което се нуждае, към което изпитва копнеж. А самият музикант – композитор или изпълнител, изпитва непреодолимата необходимост да сподели с някого, а ако е възможно – и с повече съпричастни хора това, което го вълнува, което го радва, за което страда...Защото изкуството е и щедрост, и готовност да разбереш и да съпреживееш.
Това ми стига.
